Бъдете нащрек за куцота и нежност в краката на кучето.
Остеосаркома, хондросаркома, фибросаркома и хемангиосаркома са злокачествени ракови заболявания на костите. Остеосаркомът е най-разпространеният костен тумор, който засяга кучета, което представлява приблизително 85% от диагнозите за рак на кучешки рак. Остеосаркомът е силно инвазивен и до момента, в който повечето кучета се диагностицират, ракът вече е метастазирал или разпространил други области на тялото. Разбирането на рисковите фактори, прогресията на заболяването, диагностичния процес и възможностите за лечение ще позволят на собствениците да дадат на своите кучешки спътници възможно най-добрия резултат.
Рискове за инциденти
Точната причина за остеосаркома не е известна и не могат да бъдат взети превантивни мерки за запазване на куче от този ужасен рак. Остеосаркомът има най-висока честота сред големи и гигантски кучета. Туморите обикновено страдат от кучета на средна възраст и възрастни, а мъжките са засегнати по-често от жените. Някои проучвания също са свързани с потенциалното увеличаване на риска за кучета, които са претърпели предишни костни увреждания. Ако кучето ви се впише в някоя от тези категории, обърнете специално внимание на куцотата или нежността и не отлагайте да го виждате от ветеринарен лекар при първите признаци на дискомфорт.
Симптоми и прогресия
Остеосаркомът е първичен рак на костите, което означава, че първоначално се развива от засегнатата кост. Туморът може да удря всяка кост, включително ребрата, долната челюст и гръбначния стълб, но най-често срещаните места включват ултра и радиус на китката, както и дългите кости на крайниците, които включват бедрената кост, раменната кост и пищяла. Първият симптом, който се проявява при остеосаркома, е куцота на засегнатия крайник, който може да настъпи внезапно или да се развие постепенно. С развитието на тумора засегнатата област става по-болезнена и подуването става забележимо, което води до бързо нахлуване, което ескалира бързо от периодично до постоянно. Кучето може да изглежда летаргично и да показва намаляване на апетита. Туморът расте бързо и като ракови клетки унищожават здрави костни клетки, костта става крехка и по-податлива на фрактури. С напредването на заболяването настъпват метастази в белите дробове, лимфните възли и коремните органи.
Диагностика и поставяне
Ако симптоматичната грижа, предписана от вашия ветеринарен лекар, не разреши куцането на кучето ви в рамките на няколко дни, тогава ще е необходимо допълнително диагностично изследване, за да се определи дали накуцването е причинено от остеосаркома. Рентгенографиите на болезнената област обикновено са достатъчни за диагностициране на костен тумор, а биопсията на тумора е болезнена процедура, която обикновено не се препоръчва. Допълнително диагностично визуализиране на гръдния кош ще покаже наличието на метастази в белите дробове, а събирането на клетъчни проби от увеличените лимфни възли също ще потвърди метастазите. Само 10% от кучетата с остеосаркома ще имат наблюдавани данни за разпространение на рак, но останалите 90% вероятно вече ще имат микроскопични метастази. Пълният химичен профил, броят на кръвните клетки и изследването на урината ще оценят цялостното здраве на кучето. Резултатите от всички тези тестове ще определят или дефинират текущото състояние на рака и ще определят кои възможности за лечение могат да се използват за постигане на благоприятен изход.
Лечение и прогноза
Поради агресивния характер и силната болка при остеосаркома, обикновено се препоръчва ампутация на засегнатия крайник. Собствениците се страхуват от ампутацията на един от крайниците на верния си приятел, но е от решаващо значение да запомните, че кучетата правят изключително добре с три крайника, а остеосаркомът причинява болезнено страдание. Химиотерапията също се препоръчва да се обърне внимание на метастазите, които вече се срещат на микроскопично ниво. Комбинацията от ампутация и химиотерапия осигурява най-добър изглед за кучета с остеосаркома, като половината от пациентите оцеляват в продължение на една година, а една четвърт от тях оцеляват в продължение на две години. В няколко случая, кучета, които преминават през този план за лечение, ще бъдат излекувани. Кучета, които не се подлагат на ампутация и химиотерапия, ще умрат в рамките на средния период от шест месеца.
