Статуята на Хачико в гара Сибуя
Кратка история на японската Акита Ину
Кучетата са известни със своята преданост и лоялност към собствениците си. Описанието на кучето като "най-добрия приятел на човека" е клише, но все още заслужено. Сред кучетата, които са известни със своята свирепа и твърда лоялност, Hachiko, японската акита ину, е най-известната и позната на повечето в Япония.
Хачико е бил акита ину ("ину" означава "куче" на японски), порода кучета, която произхожда от префектурата Акита в Северозападна Япония. Първоначално кучетата от Акита са били известни като кучетата-Одати - Одате е името на определен регион в префектурата Акита (сега най-големият град в префектурата). Неотдавнашен анализ на ДНК откри, че Акита Ину е една от четиринадесетте породи древни кучета (други включват например афганистански хрътки, чау-чау и сибирски хъски), притежаващи най-малко генетични отклонения от вълците. С средна височина от 26 инча и тегло 90 паунда, Акита са най-големите кучета в Япония и са били използвани за лов на едър дивеч, като лосове, глигани и мечки. Заедно с други местни японски кучета, Akitas споделят отличителни характеристики като малки, изправени уши, къси палта и извити опашки. Тези характеристики са открити в древни японски реликви, керамични съдове и свитъци, както и в древни документи.
Имаше няколко пъти, когато чистокръвните акити се изправиха пред опасността да изчезнат. По време на ерата на Мейдзи, в Япония са били популярни бойни кучета, а Акитите често са били кръстосани с бойни кучета Тоса. Именно през 1917 г. кметът на Одате основава Акита общество за опазване на кучета, за да осигури оцеляването на чистокръвните акити. Въпреки че е обявен за природни паметници през 1931 г., Акита е изправен пред втори кръг от почти изчезване, когато по време на Втората световна война всички кучета, с изключение на германските овчари, са били убити за месо и за козина, за да подреждат военни униформи. В момента се полагат много усилия за запазване на тази порода.
Снимка на Хачико
Историята на Хачико
Историята на Хачико се състоя преди Втората световна война. Хачико е роден през 1923 г. в Акита и е пренесен в Токио през 1924 г. от неговия собственик, професор Hidesaburo Ueno, професор в отдела по земеделие на Токийския университет. Живееха в Шибуя, район в Токио, където Хачико ходеше с господаря си на гарата всяка сутрин, за да го види на работа. Всяка вечер, точно в момента, в който професор Уено трябваше да се върне, Хачико щеше да отиде до станцията, за да посрещне господаря си и да се върне у дома заедно. Това продължаваше ден след ден, 1 година и 4 месеца, когато един ден професор Уено не се върна у дома. Професор Уено е умрял от внезапен мозъчен кръвоизлив по време на среща в университета. След това Хачико бе раздаден, но щеше да успее да избяга непрекъснато и да се върне в дома на господаря си. След известно време Хачико очевидно разбра, че господарят му вече не живее там, така че всеки ден щеше да чака господаря си в станция Шибуя. С изтичането на месеци и години пътуващите от станция „Сибуя“отбелязват Хачико и ще му донесат храна и напитки. Историите на Хачико, които очакват вярно своя господар, започнаха да циркулират и един бивш ученик на проф. Уено започна да публикува статии за Хачико. През 1932 г. един от статиите се излъчва в най-големия японски вестник, който моментално хвърля Хачико в националната светлина. През 1934 г. в гара Сибуя е издигната бронзова статуя на кучето. Статуята днес остава известна забележителност, особено като място за среща. Хачико починал година по-късно през 1935 г. в гара Сибуя, все още чакайки завръщането на господаря си до последния му дъх. Останките на Хачико се съхраняват в Националния научен музей на Япония в Уено, Токио.
Не знаем със сигурност как Хачико и проф. Уено са прекарали времето си в продължение на 1 година и 4 месеца, когато са били заедно. Очевидно е обаче, че между тях се е развила силна, неразрушима връзка, която кучето ще прекара всеки ден от живота си - общо девет години (около шест десетилетия в човешки години?) - чакайки господаря си да се върне. Безсмъртната преданост, любовта и верността на Хачико е абсолютно сърцераздирателна.
През 1937 г., две години след смъртта на Хачико, Акита ину бе дадена на Хелън Келър, докато обикаляше Япония. Това беше първата акита в Америка. За съжаление кучето (наречено Камикадзе-уе) почина малко след това, но министърът на външните работи уреди да представи Хелън Келър с друг Акита, по-малък брат на Камикадзе-го, наречен Кензан-го. Втората световна война избухна след това и чак до края на войната много американски военнослужещи взеха кучетата от Акита с тях, че Акита ину стана позната кучешка порода в Америка.
Тази трогателна история на Хачико е вдъхновила филм за живота му с проф. Уено през 1987 г. Японският филм се нарича "Хачико моногатари". Холивудската версия на филма, наречен "Hachiko: A Dog's Story", е издаден през август 2009 г. Има и няколко детски книги, написани за Hachiko. Филмът и книгите са особено препоръчителни за любителите на кучета навсякъде или за някой, който иска утвърждаване или напомняне за красотата на любовта и предаността.
